Кой продължава да помага, а Англия - да му се пречка.

Продължение на  http://istoriawypros.blogspot.bg/2015/05/blog-post.html
(Кой отново "помага" на България, а Англия пак му се пречка.)

"От февруари 1890 г. българското правителство  започна предпазлива офанзива за извоюване на улеснения за църковно-образователна дейност в Македония.... Най-силният аргумент бе заплахата за отхвърляне на васалитета, за обявяване на независимост. Сравнително самостоятелният, често пъти осъждан от всички велики сили курс на Стамболовия кабинет превърна този въпрос от вестникарска тема в реална възможност, която можеше да доведе общобалканска верижна криза...
Стамболов създаваше впечатление, че ще спре агитацията, срещу по-малка отстъпка - възстановяването на някои български културно-религиозни институции в Македония. През юни 1890 г. правителството изпрати нота до султана с копие до великите сили. В нея се искаше назначаване на двама български владици. Искаше се и признаването на Фердинанд. Руското правителство протестира. Водена от своя принципен стремеж да не поощрява националната консолидация на Балканите, австро-унгарската дипломация също не одобри постъпката на София. Англия обаче чрез своя влиятелен посланик в Цариград Уайт изцяло възприе българското становище.  Портата даде своето съгласие за назначаването на български владици в Скопската и Охридската епархия...
В средата на 1892 г. в столиците на Сърбия и Гърция се обсъждаше възможността за сключването на съюз, който да се основава на "идеята, че в Македония живеят само сърби и гърци. В противоположност на сръбско-гръцката пропаганда английската преса излезе със серия от статии от своите кореспонденти на Балканите, които доказваха посредством личните си впечатления, че политиката на Стамболов има морално потвърждение в  етническата характеристика на македонските вилаети. Българското правителство явно печелеше позиции в международния живот..."

"Кратка история на България", 1983-та г. написана от видни "русофоби" като Ал. Фол и Андрей Пантев, по време на управлението на още по-видния "русофоб" Т. Живков.


Кой е "кой"? Ето отговорът на З. Стоянов: http://chitanka.info/text/10048-kojy

Белезите на една диктатура, или "яде ли се асфалта" (според "Кой" и койчовците).

Продължение на http://istoriawypros.blogspot.com/2015/05/blog-post.html

"Нарушавайки редица граждански права, правителството направи опити за вътрешна национална и стопанска консолидация, за да изведа страната от икономическия застой, политическата криза и дипломатическата изолация
............................................
Вълните на политическите преследвания (потушаването на русофилските бунтове - бел. моя) и неблагоприятните международни позиции (неблагоразположението на руския император - бел. моя) бяха съпроводени с поставяне на трайните основи на българската държавност. Стефан Стамболов активизира  усилията за икономическа независимост от външния свят. Една след друга се създаваха национални институции в областта на образованието, културата, съобщенията, здравеопазването, общинското управление, урбанизацията и др.
През 1887 г. Народното събрание прие "Законопроект за сключване търговски договори на княжеството с всички държави, които биха пожелали това" въпреки енергичните протести на Турция. Това представляваше дързост не само срещу нея, но и спрямо силите, подписали Берлинския договор, тъй като неговите клаузи забраняваха на България да осъществява самостоятелни правно-търговски контакти с друга държава без консултация с османското правителство.
След дълги дипломатически усилия през 1889 г. Англия, а по-късно и Германия, Франция, Швейцария, Белгия, Австро-Унгария сключиха преки стопански спогодби с България, която според международното право продължаваше да е зависима от Турция.
.....................................
Още с встъпването си във власт през август 1887 г. Стамболов издаде циркулярно нареждане за прокарването на междуселските пътища и свързването им с околийските центрове. На следващата година беше приет проектът за мрежата от държавните шосета на България - артериите, по които трябваше да пулсира стопанският живот на България.
През 1888 г. министър-председателят внесе в НС втория си план за транспортно развитие на държавата - Закона за железопътната мрежа на княжеството. Правителството се натоварваше да изгради линиите Ямбол-Бургас, Каспичан- Търново, Плевен-София-Кюстендил, както и да свърже тези линии с Варненското пристанище. През юли 1888 г. беше тържествено открита  жп-линията Цариброд-София-Вакарел. Дванадесет дни по-късно държавата национализира отсечката Вакарел-Белово, въпреки енергичните протести на Австро-Унгария и Турция. Линията Белово-Цариброд беше открита през октомври 1888 г. Две години по-късно започна строежът на линията Ямбол-Бургас. През 1893 г. се откри линията София-Радомир. Беше изплатена окончателно и сумата на английските акционери по покупката на линията Русе-Варна.
Разширяваха се и се благоустрояваха София, Търново, Шумен, Пловдив и други градове. Бяха изплатени някои финансови задължения по силата на Берлинския договор..."

"Кратка история на България", 1983-та г. написана от видни "русофоби" като Ал. Фол и Андрей Пантев, по време на управлението на още по-видния "русофоб" Т. Живков.


Кой е "кой"? Ето отговорът на З. Стоянов: http://chitanka.info/text/10048-kojy

Кой попречи на българите да се защитят на Берлинския конгрес.

"Между туй страхът от едно посегателство от страна на Европа върху новосъздаденото положение ставаше се по-основателен. Вече самите висши военни между русите почнаха да предчувствуват обрата, който се готвеше. Някои от тях даже още през месец януари преди мира предсказваха положително неминуемото поражение на руската дипломация. В самия ден на подписването на Санстефанския договор, на 19 февруари, генерал Скобелев на банкета, даден по тоя случай в Одрин, бе казал в присъствието на мнозина българи, че "договорът не ще бъде траен, защото Англия ще бъде първата, която ще иска преразглеждането му, а следователно и изменението му"¹².

Изразено от мнозина генерали, стоящи във връзка с висшето петербургско общество и осведомявани върху вървежа на дипломатическите преговори, това опасение се разпространи бърже по цялата руска войска, от Сан Стефано до Дунава, раздухвано, преувеличавано, растящо със страшната тревожна сила на лошите предвестия. Само българите съхраняваха още своето радостно и непоколебимо спокойствие, осветено от вековната мисъл, че волята на Русия не може да бъде насилена. В Сан Стефано обаче депутацията почна вече да се разколебава малко в своето доверие в неприкосновеността на договора. Високопоставени лица, офицери от свитата на великия княз, потвърдяваха подозренията, чути по-рано в Одрин. Настъпи смущение в духа на българските дейци. Мисълта да се прати депутация до Силите вече не ги ядосваше.¹³ Напротив, те почнаха да я обмислюват хладнокръвно. "Първият, който възприе моето предложение, пише дядо Методий¹⁴, бе покойният Греков. По-сетне склониха и мнозина от нашите другари. Решихме да се свика едно общо събрание, в което да се разисква от всички нуждата от едно енергично общобългарско действие за съхранение на народното ни единство. Понеже щеше да ни бъде неловко да държим тайни съвещания в самия руски стан, където бяхме дошли като пратеници на българската признателност, намерихме за добре, щото събранието да се състои на турска територия. То стана в съседното село Марикьой. Там присъствуваха освен светските лица и екзархът заедно с владиците. Обясни се, че нашето намерение не произхожда от някакви чувства на недоверие спрямо великодушната наша освободителка, а от желание да й помогнем в старанията й да запази свято и ненарушимо спасителното дело, извършено от нея." Методий обясни, че българите трябва да покажат на Европа, че те не са едно тъмно племе, което служи на Русия като предлог за войни и завоевания, нито една безформена маса, която може да се дели и разкъсва безогледно, а един народ с история, със съзнание, добито чрез просвещението си, и с твърдо единство, постигнато вече от църковното му възраждане. След страстни и дълги разисквания събраните се разотидоха, без да вземат някакво решение. "Тия, които бяхме на едно мнение, се съгласихме, разказва дядо Методий, да се срещнем още веднъж, за да обсъдим практическото изпълнение на нашата идея. Това интимно събрание стана в самия Цариград, в хотел Byzantios, в Пера. Решихме, че на първо място трябва да се съставят адреси до бъдещия конгрес, които да носят подписи от всички български земи. Една особена депутация трябваше да занесе тия адреси в Берлин и да ги предаде на европейските пълномощници." Познатият учител и записвач на народни умотворения Шапкаров^f бе натоварен да събира печати от българските общини в Македония, а сам Методий се задължи да изпълни същата мисия в Пловдив. Нещастие сполетя обаче и двамата и хубавото това начинание пропадна. Адресите от Македония Шапкаров ги предаде на велешкия търговец Весов, който трябвало да ги занесе в Екзархията в Цариград: той счел за по-сигурно да ги предаде на руското посолство, дето те изчезнаха безследно. В Пловдив задачата на Методия бе по-трудна. В Македония Освобождението бе се явило като призрак и всички там трепереха да не би той да изчезне: адресите бидоха подписани поради това със страст. В Пловдив стоеше победоносната руска войска, залог за бъдещето. Кой дръзваше да се усъмни в покровителството на велика Русия? Методий чу тогава жестоки обвинения. "Наричаха ме, пише той, безумец. Питаха ме: ако паче чаяние е предопределено Европа да разруши руското дело, какво можем да направим ние със своите малки средства, за да я възпрем от това пагубно намерение? Най-люто ме упрекваше Костаки Пеев^g, който заяви, че моето предложение е едно предателство." Българският здрав разум обаче и в тоя случай взе връх. Адресът биде подписан тайно.

Но и тук, както в Македония, една непредвидена случайност осуети хубавото начинание. Тъкмо когато Методий се готвеше да тръгне за Цариград и да занесе адреса на сигурно място, русите, предизвестени от Костаки Пеев, който искрено се боеше да не би да стане някоя пакост, възпрепятствуваха на захванатото дело. Скоро след това се свика Берлинският конгрес. От всички балкански народи се явиха там депутации. Успяха да пристигнат дори пратеници от Армения. Само гласът на българския народ не се чу. Европейската дипломация извърши своето високо дело, без да подозира даже какъв болезнен отзвук ще намерят нейните решения в душата на тоя народ: за нея той бе нещо тъмно и в същото време отвлечено и тя оперираше над него с пълно хладнокръвие."

Симеон Радев, "Строителите на съвременна България"

В светлината на неизвестните тогава тайни споразумения между Русия и Австро-Унгария, сключени в Райхщад и Будапеща  още преди началото на войната, както и друго тайно споразумение на Русия - с Англия, месец преди Берлинския конгрес, ясно се вижда, че КОЙ отново работи срещу българите.
Кой е "Кой"? Ето отговорът на Захарий Стоянов: http://chitanka.info/text/10048-kojy

След граф Игнатиев, княз Дондуков също "помага" на българската Екзархия.

Продължение на   http://istoriawypros.blogspot.com/2015/06/blog-post.html

"Това е един твърде любопитен епизод от руско-българските отношения и може да се каже, че той е останал едва ли не съвсем неизвестен. Известно е, че подир подписването на Санстефанския договор екзарх Йосиф І дойде в Пловдив: повикан от Дондукова според едни, а според други - от желание да обезпечи своя пост на глава на църквата. Той бе наистина непризнат още от владиците на Северна България, които считаха избора му за незаконен, понеже не станал напълно според екзархийския устав. Австро-унгарският посланик в Цариград, граф Зичи, бе също повлиял на н. блаженство да се завърне набързо в България. Хитрият дипломат бе го заплашил, че русите ще го свалят, защото бил избран от партията на д-р Чомакова като враг на Русия. Екзархът останал дълго време в Пловдив и както се вижда от английската Синя книга, вземал е живо участие в борбата за национално единство. Неговото отсъствие от Цариград обаче беше една голяма опасност за интересите на българското население в Македония. Почнах да се чуват настоятелно гласове, че мястото на екзарха е в Цариград и че той трябва веднага да се върне на своя пост. Малко неохотно - защото нито знаеше как ще го посрещнат турците, нито бе сигурен за своето положение поради опозицията на владиците в княжеството - екзархът на вид да се върне в Цариград. За голямо учудване на българските деятели, събрани тогава в Пловдив, княз Дондуков не се съгласи. Той заяви, че духовната област на Екзархията ще съвпада с територията на княжеството и на Източна Румелия; а колкото за македонските епархии, той настояваше, щото те да останат под ведомството на Патриаршията, чиято власт се простирала законно във всичките предели на Турция."
Симеон Радев, "Строители на съвременна българия"

"Помощта" на граф Игнатиев за българската екзархия

"Конфликтът между крайните български патриоти и руската дипломация не закъсня да се появи. В своята опозиция срещу опортюнистическите съвети на Игнатиева, който искаше да пожертвува българската народна цялост на руската политика за единство в православния свят, "младите" се увлякоха в крайно русофобство. В своя вестник Македония^a П. Р. Славейков отправяше срещу Русия страстни нападки, които странно напомнюват статиите на Раковски, писани по-рано, и фейлетоните на Захари Стоянова подир 9 август.

Политиката на граф Игнатиева биде победена от българския национализъм. Преговорите за помирение с Патриаршията, тъй енергично ръководени от него, останаха безплодни. На 6 януари, на празника на Богоявление, тримата български владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски тържествено служиха в българския храм във Фенер, напук на предупрежденията, че се излагат на голяма опасност. Предупрежденията не бяха лъжливи. Наистина патриархът лиши след това двамата владици от техния сан, а Иларион Макариополски, който бе вече претърпял по-рано същото това наказание, без да се съобразява с него, биде отлъчен от църквата. Патриархът не се ограничи с тези строгости. Той направи постъпки пред Високата порта, за да бъдат заточени тримата архиереи, представено то него като главна спънка на едно помирение. В същата смисъл действуваше и граф Игнатиев. Игнатиев бе тогава всесилен всред турските министри: някои европейски публицисти го наричаха руски вицеимператор в Цариград. Портата нямаше никакво желание да преследва българската църква, току-що създадена от нея чрез фермана, но тя бе принудена да се подчини на волята на руския посланик. На 21 януари 1872 г. тримата български владици бидоха заточени в Измир, Мала Азия."

Симеон Радев, "Строители на съвременна българия"

Професоре, професорееее...

"... „Мамка им да е… на татарите“ — това са били идеята и бойният лозунг на българите около Ивайло и те ги реализират в рамките на два-три месеца. Преди татарите да усетят какво става, десетки бродещи из България техни отряди са били изклани."

Божидар Димитров, "12 мита в българската история"

Ех, как не сме успели да "освободим" и тях...

"По отношение на балканските славяни българската държава продължила своята активна обединителна политика. През 870 г. българската войска под предводителството на престолонаследника Владимир-Расате нахлула в Сърбия, но била обкръжена и разбита. В плен попаднал Борисовият син заедно с дванадесет боляри. Княз Борис I се принудил да сключи мир със сърбите."

"Кратка история на България", изд. 1983 г.

В края на предния раздел пише:

"Тя (Българската държава, бел. моя) съдействала за политическото и етническото сплотяване на славянските племена и на прабългарите на Балканския полуостров. Държавата поставила началото на българската народност, превърнала се в преден пост на славянския свят в борбата му срещу византийската, аварската и франкската инвазия".

 Ето други откъси по темата, от същата книга:
"През 685 г. от гнета на Аварския хаганат било освободено живеещото по долината на р. Тимок славянско племе тимочани и включено в пределите на България"
"През 774 г. той ( хан Пресиян, бел. моя) изпратил 12-хилядна войска към областта на славянското племе берзити (на запад от София), за да ги повдигне на борба срещу Византия и да ги включи в пределите на българската държава."

 И разбира се, обобщаващото:
"Защитата на славянския етнически елемент и неговото сплотяване около прабългарите по същество били първата и най-значителна мисия на ранносредновековната българска държава"......

Сърбите явно много са искали да бъдат "освободени". Предполагам, същото би могло да се каже и за всички други. Не ли?

Кой отново "помага" на България, а Англия пак му се пречка.

(продължение на  http://istoriawypros.blogspot.com/2015/04/blog-post.html  )

  "От май до август 1887 г. великите сили обсъждаха няколко варианта за разрешаването на българския въпрос: персонална уния, комбинация с друга балканска династия, държавно обединение с Турция или Румъния, провъзгласяване на република и пр. Непримиримата противоположност между главните съперници по този въпрос Англия и Русия, остави тези варианти неосъществени.
  През лятото на 1887 г. българските пратеници разговаряха във Виена с единствения останал сериозен кандидат за българската корона - принц Фердинанд Сакс-Кобург-готски, офицер от австрийската армия, немски потомствен аристократ и френски принц. Външнополитическата изолация и действията на опозицията принуждаваха регентството и правителството да бързат. На 23 юни (7 юли) 1887 г. Великото народно събрание избра Фердинанд Сакс-Кобург-готски за български владетел. ... Съгласно Берлинския договор обаче, този избор следваше да бъде потвърден от Портата, а това съгласие Цариград не беше в състояние да даде без предварителното съгласие на Русия. Царската (руската - бел. моя) дипломация предприе отчаян опит да осуети пристигането на Фердинанд......
  На 14 август 1887 г. той положи клетва пред Великото народно събрание в Търново като втори български владетел. Франция, Германия и Русия обявиха избора за незаконен. Портата не изрази мнение. Австро-Унгарското и английското правителство излязоха с двусмислена декларация - изборът бил законен, но българският княз не можело да бъде признат без съгласието на Портата. Междувременно на 22 август с указ № 5 бе съставено ново правителство начело с бившия регент Ст.Стамболов.
.....
  Новата 1888 г. донесе нови изпитания за правителството на Стамболов. Първите дни на януари преминаха под заплахата, че от турска територия може да нахлуе противоправителствен отряд, командван от руския капитан Набоков. Неговият опит за бунт бе неуспешен. Малко по-късно канцлерът на Германия Ото Фон Бисмарк произнесе голяма реч пред Райхстага, в която призна "специалните права на Русия в България". Под натиска на руското правителство Портата най-после (!!!) обяви избора на Фердинанд за незаконен.
Българският въпрос стана водоразделна линия в международните отношения. Той бе показател за трайността на съюзнически отношения и държавни коалиции. Отслабването на руското влияние в България и защитата на русофобските тенденции в политическия живот на Балканите бяха главните мотиви за сключването на т.нар. Средиземноморско споразумение между Англия, Италия, Австро-Унгария и Испания (март-декември 1887 г) От друга страна, недостатъчната подкрепа, оказвана от Германия на руската балканска политика, предизвика поредната криза в системата на Съюза на тримата императори и засили обществените настроения в Русия за скъсване с Германия и ориентация към съюз с Франция, която най-активно подкрепяше позициите на Русия в България."

Кратка история на България, 1983 г, написана от видни "русофоби" като Ал. Фол и Андрей Пантев, по време на управлението на още по-видния "русофоб" Т. Живков.

Кои е "Кой"? Ето какво мисли З. Стоянов: http://chitanka.info/text/10048-kojy

Как родните русофили се проявили като туркофили (не за първи път)

 (продължение на http://istoriawypros.blogspot.com/2015/03/blog-post_23.html )

"Безкняжието създаваше постоянен повод за намеса на чужди сили и можеше да послужи дори като формален юридически претекст за окупация на страната от Турция.
  Царската (руската - бел. моя) дипломация възлагаше надеждите си на едрата русофилска буржоазия и на недоволното офицерство, които подпомагаше дипломатически и финансово.Чрез посланика в Цариград Нелидов, беше издигната руска кандидатура за българския престол - кавказкия принц Н.Д.Мингрели. Лансирана още в края на октомври 1886 г, тази кандидатура бе посрещната отрицателно в България и в Западна Европа. Нито Цанков, нито Каравелов дадоха своето одобрение и при това положение за регентството не бе мъчно да я отхвърли. Очертаха се две противоположни тенденции в решаването на княжеския въпрос: Русия, с подкрепата на Германия и Франция се опитваше да окаже натиск върху Портата, за да упражни своите права върху васалното българско княжество. Другата линия бе представена от регентството. Тя предвиждаше насилствена неутрализация на вътрешната опозиция, осигуряване на подкрепата на Англия, Австро-Унгария и Италия, запазване състава на кабинета и избиране на български княз без предварителното одобрение на Русия.
  ... Впечатлението за външна нестабилност на регентството даде основание на опозицията да активизира своята дейност вън от страната. През ноември 1886 г. в Цариград и Солун, а по-късно и в Одрин и Букурещ се образуваха комитети на български емигранти, поставили си за цел организиране на въстание против регентството. Политическата емиграция се съсредоточи главно в Турция, откъдето се очакваше да бъде реализиран натискът на Русия по българския въпрос.
  Още през септември 1886 г. турското правителство бе дислоцирало значителен военен контингент край Одрин. В дипломатическите кръгове се обсъждаше намерението на султана да назначи за губернатор на Източна Румелия някой от своите висши чиновници. Водачите на емиграцията отправиха т.нар. "махзар" с искане Турция да се намеси със сила, за да свали българското правителство. Те се опитаха да осуетят започналите през средата на декември преки преговори между българското правителство и Портата. Тези техни постъпки бяха използвани от правителствената пропаганда, която заклейми емигрантските водачи като изменници. Регентството се представи като защитник на националната независимост..."

Кратка история на България, 1983 г, написана от видни "русофоби" като Ал. Фол и Андрей Пантев, по време на управлението на още по-видния "русофоб" Т. Живков.

Как Стефан Стамболов се превърна от "възрожденец" в "кръволок".

 продължение на http://istoriawypros.blogspot.com/2015/03/921-1886.html
  

"... На другия ден - 22 август, Каравелов сурово порица извършеното дело. Тогава офицерите набързо изоставиха варианта за смесено правителство и обявиха кабинет, съставен само от крайни русофили..... Те не дооцениха както политическия момент, така и обществените настроения. На 22-23 август в Търново, Ловеч и Пловдив беше осъществен бърз контрапреврат, който осъди детронацията като държавно престъпление. .... Председателят на Народното събрание Стефан Стамболов излезе по телеграфа с енергично искане за незабавно оттегляне на правителството. Лоялността на войските, командвани от подполк. Сава Муткуров, засили енергията на Стамболов .... Три дни по-късно Батенберг триумфално пристигна в София. Офицерите, участвали в бунта, емигрираха.
Неуверен в бъдещето си, Батенберг изпрати верноподаническа телеграма до руския император. На 1 септември императорът хладно отговори, че не може да одобри оставането му в "тъй зле изпатилата страна"  (съединила се и победила току-що в Сръбско-Българската война - бел. моя). Батенберг беше принуден да абдикира. Един ден преди да напусне страната, той назначи регентство в състав: Стефан Стамболов, Петко Каравелов и полк. Сава Муткуров. Фактически всевластен господар на положението стана Стамболов....
Засилването на репресиите на властта срещу русофилите беше съпроводена с решителните опити на Русия да ги подкрепи. В края на септември в София пристигна специалният императорски пратеник ген. Каулбарс (бивш вътрешен министър на България след първия преврат през 1881 г. - бел моя).  Неговата груба намеса в междупартийните борби бе използвана от властта за антируска пропаганда, а в Петербург като че ли бяха решили да подхранват непрекъснато тази пропаганда.
Два руски клипера бяха изпратени към българските черноморски брегове. Реакционната руска преса открито поставяше въпроса за окупация на България, за насилствено налагане на русофилско правителство в София.
... През ноември ген. Каулбарс, убедил се в провала на своята мисия, демонстративно напусна България. Последва скъсване на дипломатическите отношения между България и нейната освободителка за около девет години..."

Кратка история на България, 1983 г, написана от видни "русофоби" като Ал. Фол и Андрей Пантев, по време на управлението на още по-видния "русофоб" Т. Живков.

КОЙ организира и ВТОРИЯ преврат в новоосвободена България (9(21) август, 1886 г.)

"Външнополитическите успехи (Съединението и победата в Сръбско-Българската война - бел. моя) бяха постигнати в условията на бързо развиваща се вътрешнопартийна криза. Тя се подклаждаше и от решителното неодобрение от страна на царското (руското - бел. моя)  правителство  на начина, по който беше осъществена съединистката акция. В Петербург разглеждаха Батенберг като враг на руското влияние в България....
...Връзките и близостта на голяма част от българските офицери  с Русия стана първоначална основа  за техните действия против княза...
...Дори и едно несъмнено общонационално дело като Съединението беше критикувано в този план (българо-руските отношения - бел. моя). Либералите-Цанковисти в Северна България и "съединистите" от Южна България се обединиха върху основата на общите си виждания за Батенберг като главна пречка за подобряване на българо-руските отношения... (и) отстояваха схващането "България без Русия не може"...
...Противостояща, но непоследователна сила срещу това разнородно партийно образуване представляваше групата, изиграла значителна роля в съединисткото движение. Това бяха Захарий Стоянов, Димитър Петков, Димитър Ризов и присъединилият се по-късно д-р Васил Радославов....

... На 14 юни 1886 г. княз Батенберг прочете тронното си слово пред Народното събрание.То известяваше депутатите решението на правителството да приеме Съединението на Княжество България с Източна Румелия... В същото слово за пръв път не се споменаваше нищо за Русия. Русофилите остро реагираха, а царското (руското - бел. моя) правителство протестира срещу речта...

...Идеята за насилствено отстраняване на княза беше подкрепена и от руския военен аташе в България полковник В.В.Сахаров, с когото офицерите - детронатори влязоха в преки отношения...
... На 9 (21) август 1886 г, рано след полунощ, юнкерите от Военното училище и една дружина от Струмския полк заеха позиция пред двореца. Радко Димитриев и Груев принудиха княза да подпише следната предварително подготвена декларация:
"Понеже  българският народ и войската  намират, че моето по-нататъшно стоене на българския престол е вредно за страната, то аз се отказвам от престола, като обещавам, че не ще имам за него и занапред никакви претенции."
Батенберг напуска България по определения му от Бенедерев (български, а след 1887 г - руски генерал - бел. моя) маршрут за Русия..."

"Кратка история на България", изд. 1983 г, когато България е под управлението на видния "русофоб" Т. Живков, написана от авторски колектив, в който се отличават имената на "русофоби", като  Ал. Фол(тогава министър на просветата), Илчо Димитров (член на ЦК на БКП) и А. Пантев

Следва продължение. --->  http://istoriawypros.blogspot.bg/2015/03/blog-post_23.html

Кой е Кой? ето отговорът на Захарий Стоянов: http://chitanka.info/text/10048-kojy

Кой беше и против Съединението на България, а подлите англичани отново му мътеха водата...

"Кратка история на България", изд. 1983 г, когато България е под управлението на видния "русофоб" Т. Живков, написана от авторски колектив, в който се отличават имената на "русофоби", като  Ал. Фол(тогава министър на просветата), Илчо Димитров (член на ЦК на БКП) и А. Пантев:
"Веднага след Съединението последва значително раздвижване в европейската политика...
Руският император отказа да подкрепи Съединението главно поради антипатии към Батенберг и недоволство от тогавашния курс на българското правителство....
Англия, която търсеше реванш срещу руския успех в Афганистан през март 1885 г, намери за целесъобразно да подкрепи пловдивското дело, за да елиминира необходимостта от руска подкрепа. Солзбъри телеграфира в Цариград, че нарушението на Берлинския договор трябвало да бъде порицано, но че "следва да се има пред вид и желанието на местното население".
  Този "неочакван" ход на английската дипломация засили подозрението на руския император, че Съединението е насочено срещу руската политика на изток. Изпратената спешно българска делегация при него не смекчи гнева му. Дори преди тази визита той нареди на руските офицери в България, които посрещнаха с възторг Съединението  и вече оказваха помощ в укрепването на боеспособността на армията, да напуснат страната...В края на септември 1885 г. Англия, Франция и Италия поискаха конференция на посланическо ниво в Цариград, за да се разгледа създалото се положение. Австро-Унгария и Германия подкрепиха руското становище за незаконност на извършената акция и за възтановяване на статуквото...
На конференцията Русия, поддържана от Австро-Унгария и Германия, представи проект за специално устройство на Източна Румелия. Той по същество водеше до частично възстановяване на статуквото... В отговор на тази инициатива английското правителство постави незабавно искане за признаване на създалото се положение в интерес на реда и мира на балканите...
Това поведение на английската дипломация окуражи българското правителство, което чрез своите представители в Цариград, Букурещ и Белград твърдо отстояваше Съединението. И ако българското правителство успя с английска подкрепа да саботира решението на великите сили на Цариградската конференция, то неговите усилия за запазване на мира на Балканите останаха напразни... Поощрявана дипломатически и подкрепена финансово от Австро-Унгария, на 2 ноември 1885 г Сърбия внезапно обяви война на България......
...Останалите велики сили също следяха с интерес тази война. Англия очакваше по-нататъшното дискредитиране на руската политика на Балканите. Русия целеше личен конфликт между Александър и Милан. Австроунгария и Германия нямаха нищо против "двете славянски племена да си пуснат малко кръв". Фактически само Франция, обезпокоена от всякакви сътресения в Европа, беше против Сръбско-българската война."

Кой е Кой? Ето ви отговорът на Захари Стоянов:
http://chitanka.info/text/10048-kojy

КОЙ организира първия преврат в новата ни история (27.04.1881 г)

"...Този път князът и консерваторите можеха да разчитат и на пълното съдействие на войската. Военният министър - руският генерал Ернрот, бе застанал изцяло на тяхна страна.
На 27.04. 1881 г. княз Александър обяви с манифест намерението си да абдикира, ако Великото народно събрание не приеме  предложенията му за ликвидиране на безизходното положение в страната. Либералното правителство на Каравелов бе уволнено. Генерал Ернрот бе натоварен да състави ново правителство със задача да проведе избори за ВНС.
Незабавно се приложиха изключителни мерки, които трябваше да осигурят успех в изборите. Страната бе разделена на пет области, начело на които застанаха извънредни комисари - руски офицери. Към всеки комисар се учредяваха военни съдилища. Те съдеха за съпротива и неподчинение на властта и имаха право да налагат само два вида присъди: смърт или едномесечен затвор....
На 1 юли 1881 г. депутатите бяха свикани в Свищов. Техният мандат трая не повече от час. Толкова беше нужно, за да утвърдят - без разискване, но с овации, предложенията на княза...
... Търновската конституция бе отменена за седем години, а в действителност - завинаги, доколкото се предвиждаше изменението и след седемгодишния период. Бе установен режим на пълномощията...
... В Петербург бяха изненадани от неочакваният обрат на събитията. Ала поддръжката на преврата бе неизбежна..."

"Кратка история на България, 1983 г.

 Има и продължение, но тъй като е твърде дълго, казвам с две думи: Още същата година консерваторите и руските генерали се сблъскват заради строежа на една ЖП линия и участието на Австро-Унгария в него. За кратко консерваторите надделяват, но "КОЙ" е по-силен. В резултат - новo правителство, но в рамките на "режима на пълномощията", с премиер - руския генерал Леонид Соболев и вътрешен министър - руския генерал Александър Коулбарс;  Сътресенията продължават и все под диктовката на Кой.

Кой е Кой? Ето ви отговорът на Захари Стоянов:
http://chitanka.info/text/10048-kojy

Как западните империалисти се пречкали в краката на Освободителката, докато Тя благо ни насочвала в правия път.

  "По инициатива на общината, изразявайки волята на целия народ, точно на Великден, 3 април 1860 г, Иларион Макариополски тържествено провъзгласил в Цариград отделянето на българската църква от патриаршията..... След Великденската акция борбата срещу Цариградската патриаршия станала още по-ожесточена, навлизайки в своята решителна фаза, Водачите на църковното движение в Цариград били подложени на репресии.
 
Движението на българите за църковна независимост се усложнило от политиката на великите сили. Франция и Англия в стремежа си да отслабят руското влияние на балканите се намесили в българо-гръцкия конфликт. Те усложнили положението. През 60-те години на 19-ти век в България пристигнали множество католически и протестантски мисионери, които разгърнали голяма агитация за откъсването на българите от православието и респективно от руското влияние....... Така се появило т.нар. униатско движение начело с видния общественик Драган Цанков. Неговата цел била по-скоро тактическа - със заплахата от покатоличване да застави Русия да застане на българската страна в църковната разпра с патриаршията...

Руската политика по българския църковен въпрос също създала известни трудности на движението за независима църква. Отначало руското правителство се придържало към принципа за запазване на единството на православните народи под ръководството на Цариградската патриаршия. Изхождайки от този принцип, Русия оказвала подкрепа на патриаршията. Това естествено се отразило неблагоприятно върху борбата на българите за църковно-национално освобождение.  Постепенно обаче със засилването на българското църковно движение руската дипломация била принудена да промени становището си по този въпрос, заемайки компромисна позиция..."

Кратка история на България, изд. 1983 г.

Значи, да обобщим: Империалистите усложнили положението ни, заставайки на наша страна, а Освободителката само създала известни трудности, заставайки на страната на Цариградската Патриаршия. ;)

Кой начерта Източна Румелия на картата. Кога?

"На нея (Райхщадската среща на 8 юли 1876 г. - бел. моя) било постигнато споразумение, което предвиждало Австро-Унгария и Русия да се въздържат от вмешателство в Сръбско-Турската война. По-нататък следвали редица неконкретизирани членове, предавани различно в руската и австро-унгарската версия на документа. В случай, че Турция спечели войната, двете държави се съгласявали да действуват съвместно за възстановяване на довоенното статукво на Балканите с оглед запазване на Сърбия като автономно княжество. При пълното разпадане на европейската част от Османската империя според руската версия  Северна и Южна България трябвало да образуват две независими княжества...
...На 15. януари 1877 г. в Будапеща била подписана т.нар. Будапещенска тайна конвенция, която гарантирала неутралитета на Австро-Унгария в предстоящата Руско-Турска война.  След нови преговори и уточнения конвенцията била допълнена на 18 март с.г. с още някои постановления, които регламентирали в общи линии териториалните промени след евентуалната победоносна руска военна кампания. Съгласно тази конвенция Австро-Унгария трябвало да получи Босна и херцеговина, Русия - Бесарабия. На Балканите не се допускало създаването на голяма славянска държава"

"Кратка история на България", изд. 1983 г.
Въпреки усилията на комунистическите историци да оправдаят  действията на "Слънцето и въздуха" в пасажите, които съм пропуснал с многоточие, историческият факт си остава:
КОЙ начертава Източна Румелия на картата, още преди Руско-Турската война.
Кой е "КОЙ"? Ето отговорът на Захарий Стоянов:
http://chitanka.info/text/10048-kojy

Заптиета, или полицаи?

"Полицията попаднала на следите на групата и арестувала Димитър Общи и групата му...."
"...Турското правителство веднага засилило полицейско-разузнавателните органи и разкрило много комитети..."
"...Но тук Левски бил заловен от турската полиция...."
"... заедно с групата на Д. Общи бил изправен пред турския съд..."

Не, това не са откъси от предизвикалия възмущението на целокупния български народ учебник за 3-ти клас по "Човекът и обществото".
Това са цитати от "Кратка история на България", изд. през 1983 г. (В РАЗГАРА НА ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС!!!)

Като оставим на страна това, къде как било написано и отворим тълковния речник, виждаме следното:
Заптие - Турски стражар у нас преди Освобождението.

Стражар - Униформен полицай в миналото.

Иначе, не оспорвам на никого правото да бъде пълен с предразсъдъци.
(предразсъдък  - Траен, привичен лъжлив възглед.)

За кой период от историята ни, се отнасят следните редове:

"В България бил наложен централизиран азиатски начин на производство. Собствеността върху земята принадлежала на централната власт....
При тази система селяните били лишени от собственост върху земята. Те притежавали и обработвали определени участъци, обикновено земите, наследени от бащите.....  Такава собственост били само дворните места в селищата и градините в непосредствена близост до тях.... В годините на възход и тази категория земи, средство за известна самостоятелност, в голямата си част били превърнати в държавни..... Така фактически цялата земя минала под държавен контрол."
Родените преди 1980 г. веднага ще отговорят, че става дума за социализма.
И ще сгрешат. :)
Описанието е взето  от "Кратка история на България", изд.1983-та година,
раздел III - "България в периода на османското господство и на националното възраждане"; глава I, "България под турска власт (XV-XVIII в.), "Налагане на османската социално-политическа система в българските земи".