Кой беше и против Съединението на България, а подлите англичани отново му мътеха водата...

"Кратка история на България", изд. 1983 г, когато България е под управлението на видния "русофоб" Т. Живков, написана от авторски колектив, в който се отличават имената на "русофоби", като  Ал. Фол(тогава министър на просветата), Илчо Димитров (член на ЦК на БКП) и А. Пантев:
"Веднага след Съединението последва значително раздвижване в европейската политика...
Руският император отказа да подкрепи Съединението главно поради антипатии към Батенберг и недоволство от тогавашния курс на българското правителство....
Англия, която търсеше реванш срещу руския успех в Афганистан през март 1885 г, намери за целесъобразно да подкрепи пловдивското дело, за да елиминира необходимостта от руска подкрепа. Солзбъри телеграфира в Цариград, че нарушението на Берлинския договор трябвало да бъде порицано, но че "следва да се има пред вид и желанието на местното население".
  Този "неочакван" ход на английската дипломация засили подозрението на руския император, че Съединението е насочено срещу руската политика на изток. Изпратената спешно българска делегация при него не смекчи гнева му. Дори преди тази визита той нареди на руските офицери в България, които посрещнаха с възторг Съединението  и вече оказваха помощ в укрепването на боеспособността на армията, да напуснат страната...В края на септември 1885 г. Англия, Франция и Италия поискаха конференция на посланическо ниво в Цариград, за да се разгледа създалото се положение. Австро-Унгария и Германия подкрепиха руското становище за незаконност на извършената акция и за възтановяване на статуквото...
На конференцията Русия, поддържана от Австро-Унгария и Германия, представи проект за специално устройство на Източна Румелия. Той по същество водеше до частично възстановяване на статуквото... В отговор на тази инициатива английското правителство постави незабавно искане за признаване на създалото се положение в интерес на реда и мира на балканите...
Това поведение на английската дипломация окуражи българското правителство, което чрез своите представители в Цариград, Букурещ и Белград твърдо отстояваше Съединението. И ако българското правителство успя с английска подкрепа да саботира решението на великите сили на Цариградската конференция, то неговите усилия за запазване на мира на Балканите останаха напразни... Поощрявана дипломатически и подкрепена финансово от Австро-Унгария, на 2 ноември 1885 г Сърбия внезапно обяви война на България......
...Останалите велики сили също следяха с интерес тази война. Англия очакваше по-нататъшното дискредитиране на руската политика на Балканите. Русия целеше личен конфликт между Александър и Милан. Австроунгария и Германия нямаха нищо против "двете славянски племена да си пуснат малко кръв". Фактически само Франция, обезпокоена от всякакви сътресения в Европа, беше против Сръбско-българската война."

Кой е Кой? Ето ви отговорът на Захари Стоянов:
http://chitanka.info/text/10048-kojy