С. Татищев, „Из прошлаго русской дипломатии“

"Все, что было сдѣлано Россіею для Болгаріи, должно быть раздѣлано. Цѣлью нашихъ усилій должна быть не „цѣлокупная" Болгарія, а раздѣлъ даже нынѣшняго княжества между сосѣдями его: румынами, сербами и греками, за исключеніемъ ши­рокой полосы вдоль Чернаго моря, которую Россія можетъ искать оставить за собой. Словомъ, мы въ прав поступить съ Болгаріей, измѣнившею намъ и передавшеюся на сторону на­шихъ противниковъ, какъ поступили съ Польшею, расчленить, раздавить ее, стереть съ лица земли, въ назиданіе всѣмъ прочимъ племенамъ, населяющимъ Востокъ, въ доказательство того, что позорный и бѣдственный конецъ ждетъ всякій славянскій народъ, что дерзнетъ поднять руку на великую Россію."
С. Татищев, „Из прошлаго русской дипломатии“ (1890 г.).
С. Татищев е руски дипломат, историк и публицист. По време на руско-турската война е ординарец на ген. Тотлебен. През възходящата си дипломатическа кариера е чиновник за особени поръчки при министрите на вътрешните работи граф Н. П. Игнатиев и Д. А. Толстой (1881-1883), а през 1898-1902 г. изпълнява длъжността на руски финансов агент в Лондон.

 За тези, които се затрудняват с превода: "Всичко, направено от Русия за България, трябва да бъде развалено. Целта на нашите усилия трябва да бъде не "целокупна България", а даже - подялба на сегашното княжество между съседите му - румънците, сърбите и гърците, с изключение на широка ивица покрай Черно море, която Русия може да се стреми да остави за себе си. Всъщност, ние сме в правото си да постъпим с България, която ни измени и премина на страната на нашите противници, както постъпихме с Полша - да я разчленим, да я изтрием от лицето на земята, за назидание на всички останали племена, населяващи Изтока, като доказателство за това, че позорен и бедствен край чака всеки славянски народ, който дръзне да вдигне ръка срещу великата Русия."