Отношението към българите на т.нар. "Гражданско управление" по време на Руско-турската война(1877-1878)

"- Струва ми се - отговаряха на разказите ми за бягството на нещастния народ - че вие искате вместо да управляваме страната, да се отдадем на филантропия. Да, разбира се - това, което разказвате, е много тъжно - но какво можем да направим?
- Да помогнем! - Длъжен бях да отговоря аз.
- Т.е. - да се явим подстрекатели на такова бягство? Ако българите узнаят, че обезпечаваме съществуването им, тогава не десетки, а стотици хиляди ще хукнат да бягат.
- Нима предполагате, че парчето черен хляб, което дадете на гладните хора, ще бъде достатъчна причина, която да накара хората да изоставят своя дом,  своето имущество? Да предизвика такива явления, като изоставянето на собствените деца по стръмнината от българските майки?
- Прекрасно, но това не е наша работа. Нека с него да се занимава славянският комитет! Защо той не прави нищо? За нас има други, по-важни държавни интереси, на които трябва да бъдат посветени грижите ни.
- Но позволете да Ви запитам - държавният интерес не се ли заключава също и в това, да не принуждаваме населението, или поне известна част от него, да проклина нашето появяване в тази страна?
- Нима ние сме виновни за бягството им? Не сме ги приканвали към това!
- Относно поканата, разбира се, ние можем да се шегуваме, но относно това, кой е виновен за това бягство - и ние имаме известна вина.
- Е, това е друг въпрос! За това ще съди историята!
- А до съда на историята, хората ще умират от глад!
- Умират от глад - това са силни думи!
- Ако си бяхте направил труда да се поразходите от Габрово до Шипка, може би бихте се съгласил, че тези силни думи са горчивата истина!
- И така да е, нека българите сами си помагат - те са достатъчно богати. Дай боже един ден (след двеста години) нашите селяни да станат толкова богати, колкото са те! Нека се научат да си помагат един на друг! Гражданското управление не е създадено за филантропия!"
Е.И.Утин, "Писма от България"