"...Искаше ми се да сменим темата и се обърнах към един от моите спътници, гвардейски офицер, с баналния въпрос:
- В армията ли отивате? На Дунава?
- Да, на Дунава - отговори той - но не в армията.
- Как така?
- Отивам да служа в цивилното управление на България, под началството на княз Черкаски.
Не ми е трудно да призная, че имах съвсем бегла представа за цивилното управление, което се предполагаше да бъде въведено в тази страна. Някак трудно ми се побираше в главата концепцията за въвеждане на цивилно управление по време на самата война. Желанието да се възползвам от предоставения случай, за даизясня за себе си този въпрос, беше напълно естествено, но това желание не можеше да бъде удовлетворено. Моят спътник имаше също толкова малко понятие от цивилното управление на княз Черкаски, колкото и аз. Той тънеше в абсолютно неведение относно всичко, което касае устройството на това управление, неговата бъдеща дейност, неговите права и задължения. Гвардейски офицер, тръгнал да служи в цивилно управление! - това ми се видя някак странно и реших да разясня за себе си моето недоумение.
- Вие вероятно сте служил по-рано в цивилна администрация?
- Не, никога. През целия си живот съм бил военен. Обучавах се в корпуса, след това постъпих в полка и през цялото време съм бил в строя.
- Но вие, вероятно, по някаква причина сте се занимавал с България, изучавал сте този край, интересувал сте се от него?
- Не, не! - припряно отговори офицерът - Никога не съм се занимавал с България и никога не съм я изучавал.
- Но в крайна сметка, напоследък не сте ли се заел да изучавате историята на България, да прочетете някои съчинения, думи, да се запознаете със страната, която отивате да управлявате?
И на този въпрос - уви! - последва същия категоричен отрицателен отговор. Този втори, макар отново, разбира се, единичен факт, все пак ме наведе на тревожни мисли. "В крайна сметка, това не е съвсем редно", неволно ми мина през ума. Някак дивашко изглеждаше, че за управлението на България се призовават хора, не само неподготвени за административна дейност, но хора, неполучили висше образование и които през целия си живот не са се занимавали с нищо друго, освен с военни дела.
- Позволете да ви попитам - смутено попита някой - кой Ви покани за тази длъжност?
- Поканата дойде от княз Черказки, - отговори нашият много симпатичен спътник - тъй като той е назначен за губернатор на цяла България. Той се е обърнал с молба, от всички гвардейски полкове да му дадат по двама-трима офицери, за заемане длъжностите окръжни началници, вице-губернатори и губернатори за цивилното управление на България.
Този отговор очевидно задоволи всички. Ако княз Черкаски счита за полезно да кани за управлението на България хора, съвършено неподготвени за такава кауза, то е защото, разбира се, той има за това основателна причина. Княз Черказки - ако някому не е известно - се ползва у нас с репутация на толкова умен, толкова сериозен държавен човек - човек, отдаващ цялата си душа на каузата, на която се е посветил, че на никого не му дойде на ума да порицава начина му на действие. Разбира се, този начин изглеждаше леко странен, но само за този, който не помни думите на Хамлет към приятеля му Хорацио, че на този свят има много странни и неразбираеми неща за простосмъртните. Така би могло да е и тук. Може би бъдещият управител на България беше прав; може би за новото дело са нужни нови хора, незаразени от рутината, както за новото вино са нужни нови мехове. Строго погледнато, такива назначения не бяха и повод да се удивяваме. Затова никой не възрази, когато един от събеседниците заяви, че не вижда нищо странно в такива назначения.
- Това, което е подходящо за нас - започна той - то също така е пригодно и за България. Защото работите у нас вървят. И вървят не лошо. А междувремено помислете - много ли от лицата, заемащи губернаторски длъжности, и заемащи ги с чест, са с висше образование? Много ли са лицата, подготвени за такива длъжности от предишната си дейност? А междувременно, погледнете как бързо усвояват цялата необходима опитност..."
Евгений Утин е руски юрист, писател, журналист, военен кореспондент в Руско-турската война (1877-1878).
Няма коментари:
Публикуване на коментар