"По инициатива на общината, изразявайки волята на целия народ, точно на Великден, 3 април 1860 г, Иларион Макариополски тържествено провъзгласил в Цариград отделянето на българската църква от патриаршията..... След Великденската акция борбата срещу Цариградската патриаршия станала още по-ожесточена, навлизайки в своята решителна фаза, Водачите на църковното движение в Цариград били подложени на репресии.
Движението на българите за
църковна независимост се усложнило от политиката на великите сили.
Франция и Англия в стремежа си да отслабят руското влияние на балканите
се намесили в българо-гръцкия конфликт. Те усложнили положението. През
60-те години на 19-ти век в България пристигнали множество католически и
протестантски мисионери, които разгърнали голяма агитация за
откъсването на българите от православието и респективно от руското
влияние....... Така се появило т.нар. униатско движение начело с
видния общественик Драган Цанков. Неговата цел била по-скоро тактическа -
със заплахата от покатоличване да застави Русия да застане на
българската страна в църковната разпра с патриаршията...
Руската
политика по българския църковен въпрос също създала известни трудности
на движението за независима църква. Отначало руското правителство се
придържало към принципа за запазване на единството на православните
народи под ръководството на Цариградската патриаршия. Изхождайки от този
принцип, Русия оказвала подкрепа на патриаршията. Това естествено се отразило неблагоприятно върху борбата на българите за църковно-национално освобождение. Постепенно обаче
със засилването на българското църковно движение руската дипломация била
принудена да промени становището си по този въпрос, заемайки
компромисна позиция..."
Кратка история на България, изд. 1983 г.
Значи, да обобщим: Империалистите усложнили положението ни, заставайки на наша страна, а Освободителката само създала известни трудности, заставайки на страната на Цариградската Патриаршия. ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар