Петко Р. Славейков, " Езикоученйето на Бѫлгаритѣ"

"...Знаенйето на езици ако и да е добро нѣщо, но то не е ученйе. Повечето от Европейскитѣ народи не учят други езици, освѣн своя си само, немат и нужда да учят други езици ; защото на своя си език намѣрват сичко що им трѣба по учебна чяст. Чюжди езици учят тѣзи народи, които сѫ по назад от други в' просвѣщенйето, каквото сѫ йоще Русцитѣ, Гѫрцитѣ, Власитѣ, Сѫрбитѣ ; защото каквото им трѣба сичко за изученйе немат го напѫлно во езика си. На слѣд много издирѣ, като вѫрвим ние, то са знае че имами нужда да знаеми едни кои-годе от Европейскитѣ езици, и като такѫв приет е вече Френския по всеобщото си употрѣбление ; прави това и Турския като език на правителствующия народ. Но най напрѣд нашия, като език народѣн трѣба ние добрѣ да изучами и наукитѣ на него да свършими, че тогаз, Трския и Френския, и то е доста. Тѣзи пак, които ще са занимават сѫс филологията, тѣ вече, като ищат, и като имат врѣме, нека си учят Славенски, Грѫцки че и Латински ако щѫт. Никога обаче за изучянйето на един, кой-да е странен език, не трѣба да са прѣнебрѣгва народния език, и наукитѣ.
Хиляди пыти по добро и по прѣдпочтително да знае челѣк науки, нежели десет Европейски Езици; защото не сѫ езицитѣ които просвѣщават и образуват челѣка но наукитѣ. Ние имаме в наше село един циганин, калайджiя, той отъ малѫк в странство по Цариград, по Влашко научил бѣ твьрдѣ турски, грьцки и Влашки; сега в послѣниата война, като го проваждаха мекереджия та слугувал на френцитѣ и на Ингилизитѣ, той научил доста добрѣ да говори френски и ингилишки. Но тоз чиляк без писмо, без наука, не е нищо друго пак, освѣн един циганин непросвѣтен, който нѣма понятйе от нищо по-високо знанйе и знанiето на езици не му служи за никаква работа; защото и само с циганкитѣ може да дѣха и да калайдисва сѫдоветѣ."

Петко Р. Славейков, " Езикоученйето на Бѫлгаритѣ", в. Гайда, бр. 8, 21.09.1863 г.