"По отношение на балканските славяни българската държава продължила
своята активна обединителна политика. През 870 г. българската войска под
предводителството на престолонаследника Владимир-Расате нахлула в
Сърбия, но била обкръжена и разбита. В плен попаднал Борисовият син
заедно с дванадесет боляри. Княз Борис I се принудил да сключи мир със
сърбите."
"Кратка история на България", изд. 1983 г.
В края на предния раздел пише:
"Тя
(Българската държава, бел. моя) съдействала за политическото и
етническото сплотяване на славянските племена и на прабългарите на
Балканския полуостров. Държавата поставила началото на българската
народност, превърнала се в преден пост на славянския свят в борбата му
срещу византийската, аварската и франкската инвазия".
Ето други откъси по темата, от същата книга:
"През
685 г. от гнета на Аварския хаганат било освободено живеещото по
долината на р. Тимок славянско племе тимочани и включено в пределите на
България"
"През 774 г. той ( хан Пресиян, бел. моя) изпратил 12-хилядна
войска към областта на славянското племе берзити (на запад от София),
за да ги повдигне на борба срещу Византия и да ги включи в пределите на
българската държава."
И разбира се, обобщаващото:
"Защитата на славянския етнически елемент и неговото сплотяване около прабългарите по същество били първата и най-значителна мисия на ранносредновековната българска държава"......
Сърбите явно много са искали да бъдат "освободени". Предполагам, същото би могло да се каже и за всички други. Не ли?
Няма коментари:
Публикуване на коментар