Е.И.Утин - из "Писма от България"

Ето как Евгений Исакович Утин, военен кореспондент през Руско-турската война (1877-1878), описва в книгата си "Писма от България" отношенията между освободители и (полу)овободени след погрома при Стара Загора и изтеглянето от Казанлък:
"Българите ни гледаха, и защо да крием, на много лица не беше трудно да се прочете укор, отправен към нас, русите.
- Дойдохте да ни спасявате и ето какво направихте с нас! Ако не бяхте вие, може би пре-спокойно щяхме да си доживеем старините в нашите села, а сега? Колко загинаха вече и колко още ще загинат!
Ако в очите им можеше да се прочете такава мисъл, кой би се решил да хвърли заради нея камък по тях? Кой би могъл да ги обвини в неблагодарност? Чашата на страданието им се беше препълнила, за тях съществуваше само настоящето и те не виждаха в това настояще нищо, освен безпримерно нещастие.
Но макар нито за секунда в главата да не се мяркаше мисъл на обвинение към българите за тези неми упреци, те все пак произвеждаха тежко впечатление. В душата се надигаше чувство на досада, злоба, но не срещу българите, а срещу нас самите. Ако не бяхме постъпили така лекомислено в началото на войната, ако ги нямаше всички тези недомислици, които изникнаха във военната организация, нямаше да станем неволна причина за невероятните бедствия над българското население..."