"Великолепният път се разстилаше пред нас - красива природа, великолепно шосе, образцови мостове, мраморни фонтани с чиста, прохладна вода. Но къде сме ние? Нима в нецивилизованата, дива Турция? И мисълта за родината отново изниква във вашата представа и горчиви сравнения ви излагат отново на досадна меланхолия. Тази родина, любовта към нея, подклаждана от военните събтия, при това в чужбина, пленява всички ваши чувства, всички ваши мисли. Всичко, което виждате; всичко, което чувате; всичко ви заставя да се пренесете тук, далече, в неприветливите села, градове, лесове и степи. Неприветливи, да, но също така и родни, близки до сърцето ви.
............................................................................................
Несъмнено завистта е грозно чувство, но точно завист, и нищо друго, предизвикваха в мен неприятните мисли за родината, когато погледът ми се спираше на тези пътища, мостове, фонтани, убедително говорещи за известна благоустроеност на страната. Смрадливите турци, мислех си аз, и те са се обзавели външно с европеизъм, а уж са варвари. А защо ние нямаме нито такива пътища, нито такива мостове и фонтани?"
Евгений Исакович Утин - "Писма от България", 1879 г.
Евгений Утин е руски юрист, писател, журналист, военен кореспондент в Руско-турската война (1877-1878).
Няма коментари:
Публикуване на коментар