"Добре помня как в първия или втория ден от пребиваването ми в Търново, се срещнах с един българин от партията на Младите, който на въпросите ми за гражданското управление, за княз Черкаски, започна да се жалва от въведените порядки.
- Но от какво е причинено вашето недоволство? - попитах го аз.
- О! Много бързо ни дадоха да разберем как гледат на нас. Още с първите крачки ни показаха, че са дошли в България не за да ни влязат в положение, да проучат отблизо края ни, да се отнасят внимателно към нуждите ни, а само да заповядват и командват, без да обръщат никакво внимание на мненията и представите ни.
Аз намирах тези отзиви за голословни и изисквах факти.
- Искате факти - продължи българинът - заповядайте! Ето един. Още когато руските войски - започна да разказва той - не бяха преминали през Дунава, в Плоещ беше изпратена българска делегация. Тя беше приета извънредно милостиво от самия Суверен, княз Горчаков също я беше обласкал, а тук я третирали съвсем различно. Остро им заявили, че не искат да знаят за никакви депутации; да не смеят да си помислят, че се явяват като представители на българския народ; че България няма и няма да има политическо представителство. И заплашително ги посъветвали да изхвърлят от главите си всякакви политически начинания. Представете си - вече много разгорещено започна да разказва българинът - когато един от делегатите поискал да изкаже някакво съображение, силно му закрещяли: "Не се нуждаем от вашите съображения! Вие трябва само да слушате и да се подчинявате, а не да разсъждавате!" Кажете, моля Ви - добави той - нима при вас е прието да се отнасят така с хора, които не са извършили никакво престъпление? Ние мислехме, че така се държат само в Турция."
Евгений Исакович Утин - "Писма от България", 1879 г.
Евгений Утин е руски юрист, писател, журналист, военен кореспондент в Руско-турската война (1877-1878).
