Професоре, професорееее...

"... „Мамка им да е… на татарите“ — това са били идеята и бойният лозунг на българите около Ивайло и те ги реализират в рамките на два-три месеца. Преди татарите да усетят какво става, десетки бродещи из България техни отряди са били изклани."

Божидар Димитров, "12 мита в българската история"

Ех, как не сме успели да "освободим" и тях...

"По отношение на балканските славяни българската държава продължила своята активна обединителна политика. През 870 г. българската войска под предводителството на престолонаследника Владимир-Расате нахлула в Сърбия, но била обкръжена и разбита. В плен попаднал Борисовият син заедно с дванадесет боляри. Княз Борис I се принудил да сключи мир със сърбите."

"Кратка история на България", изд. 1983 г.

В края на предния раздел пише:

"Тя (Българската държава, бел. моя) съдействала за политическото и етническото сплотяване на славянските племена и на прабългарите на Балканския полуостров. Държавата поставила началото на българската народност, превърнала се в преден пост на славянския свят в борбата му срещу византийската, аварската и франкската инвазия".

 Ето други откъси по темата, от същата книга:
"През 685 г. от гнета на Аварския хаганат било освободено живеещото по долината на р. Тимок славянско племе тимочани и включено в пределите на България"
"През 774 г. той ( хан Пресиян, бел. моя) изпратил 12-хилядна войска към областта на славянското племе берзити (на запад от София), за да ги повдигне на борба срещу Византия и да ги включи в пределите на българската държава."

 И разбира се, обобщаващото:
"Защитата на славянския етнически елемент и неговото сплотяване около прабългарите по същество били първата и най-значителна мисия на ранносредновековната българска държава"......

Сърбите явно много са искали да бъдат "освободени". Предполагам, същото би могло да се каже и за всички други. Не ли?

Кой отново "помага" на България, а Англия пак му се пречка.

(продължение на  http://istoriawypros.blogspot.com/2015/04/blog-post.html  )

  "От май до август 1887 г. великите сили обсъждаха няколко варианта за разрешаването на българския въпрос: персонална уния, комбинация с друга балканска династия, държавно обединение с Турция или Румъния, провъзгласяване на република и пр. Непримиримата противоположност между главните съперници по този въпрос Англия и Русия, остави тези варианти неосъществени.
  През лятото на 1887 г. българските пратеници разговаряха във Виена с единствения останал сериозен кандидат за българската корона - принц Фердинанд Сакс-Кобург-готски, офицер от австрийската армия, немски потомствен аристократ и френски принц. Външнополитическата изолация и действията на опозицията принуждаваха регентството и правителството да бързат. На 23 юни (7 юли) 1887 г. Великото народно събрание избра Фердинанд Сакс-Кобург-готски за български владетел. ... Съгласно Берлинския договор обаче, този избор следваше да бъде потвърден от Портата, а това съгласие Цариград не беше в състояние да даде без предварителното съгласие на Русия. Царската (руската - бел. моя) дипломация предприе отчаян опит да осуети пристигането на Фердинанд......
  На 14 август 1887 г. той положи клетва пред Великото народно събрание в Търново като втори български владетел. Франция, Германия и Русия обявиха избора за незаконен. Портата не изрази мнение. Австро-Унгарското и английското правителство излязоха с двусмислена декларация - изборът бил законен, но българският княз не можело да бъде признат без съгласието на Портата. Междувременно на 22 август с указ № 5 бе съставено ново правителство начело с бившия регент Ст.Стамболов.
.....
  Новата 1888 г. донесе нови изпитания за правителството на Стамболов. Първите дни на януари преминаха под заплахата, че от турска територия може да нахлуе противоправителствен отряд, командван от руския капитан Набоков. Неговият опит за бунт бе неуспешен. Малко по-късно канцлерът на Германия Ото Фон Бисмарк произнесе голяма реч пред Райхстага, в която призна "специалните права на Русия в България". Под натиска на руското правителство Портата най-после (!!!) обяви избора на Фердинанд за незаконен.
Българският въпрос стана водоразделна линия в международните отношения. Той бе показател за трайността на съюзнически отношения и държавни коалиции. Отслабването на руското влияние в България и защитата на русофобските тенденции в политическия живот на Балканите бяха главните мотиви за сключването на т.нар. Средиземноморско споразумение между Англия, Италия, Австро-Унгария и Испания (март-декември 1887 г) От друга страна, недостатъчната подкрепа, оказвана от Германия на руската балканска политика, предизвика поредната криза в системата на Съюза на тримата императори и засили обществените настроения в Русия за скъсване с Германия и ориентация към съюз с Франция, която най-активно подкрепяше позициите на Русия в България."

Кратка история на България, 1983 г, написана от видни "русофоби" като Ал. Фол и Андрей Пантев, по време на управлението на още по-видния "русофоб" Т. Живков.

Кои е "Кой"? Ето какво мисли З. Стоянов: http://chitanka.info/text/10048-kojy