(продължение на http://istoriawypros.blogspot.com/2015/03/blog-post_23.html )
"Безкняжието създаваше постоянен повод за намеса на чужди сили и можеше да послужи дори като формален юридически претекст за окупация на страната от Турция.
Царската (руската - бел. моя) дипломация възлагаше надеждите си на едрата русофилска буржоазия и на недоволното офицерство, които подпомагаше дипломатически и финансово.Чрез посланика в Цариград Нелидов, беше издигната руска кандидатура за българския престол - кавказкия принц Н.Д.Мингрели. Лансирана още в края на октомври 1886 г, тази кандидатура бе посрещната отрицателно в България и в Западна Европа. Нито Цанков, нито Каравелов дадоха своето одобрение и при това положение за регентството не бе мъчно да я отхвърли. Очертаха се две противоположни тенденции в решаването на княжеския въпрос: Русия, с подкрепата на Германия и Франция се опитваше да окаже натиск върху Портата, за да упражни своите права върху васалното българско княжество. Другата линия бе представена от регентството. Тя предвиждаше насилствена неутрализация на вътрешната опозиция, осигуряване на подкрепата на Англия, Австро-Унгария и Италия, запазване състава на кабинета и избиране на български княз без предварителното одобрение на Русия.
... Впечатлението за външна нестабилност на регентството даде основание на опозицията да активизира своята дейност вън от страната. През ноември 1886 г. в Цариград и Солун, а по-късно и в Одрин и Букурещ се образуваха комитети на български емигранти, поставили си за цел организиране на въстание против регентството. Политическата емиграция се съсредоточи главно в Турция, откъдето се очакваше да бъде реализиран натискът на Русия по българския въпрос.
Още през септември 1886 г. турското правителство бе дислоцирало значителен военен контингент край Одрин. В дипломатическите кръгове се обсъждаше намерението на султана да назначи за губернатор на Източна Румелия някой от своите висши чиновници. Водачите на емиграцията отправиха т.нар. "махзар" с искане Турция да се намеси със сила, за да свали българското правителство. Те се опитаха да осуетят започналите през средата на декември преки преговори между българското правителство и Портата. Тези техни постъпки бяха използвани от правителствената пропаганда, която заклейми емигрантските водачи като изменници. Регентството се представи като защитник на националната независимост..."
Кратка
история на България, 1983 г, написана от видни "русофоби" като Ал. Фол и
Андрей Пантев, по време на управлението на още по-видния "русофоб" Т.
Живков.
