Как Стефан Стамболов се превърна от "възрожденец" в "кръволок".

 продължение на http://istoriawypros.blogspot.com/2015/03/921-1886.html
  

"... На другия ден - 22 август, Каравелов сурово порица извършеното дело. Тогава офицерите набързо изоставиха варианта за смесено правителство и обявиха кабинет, съставен само от крайни русофили..... Те не дооцениха както политическия момент, така и обществените настроения. На 22-23 август в Търново, Ловеч и Пловдив беше осъществен бърз контрапреврат, който осъди детронацията като държавно престъпление. .... Председателят на Народното събрание Стефан Стамболов излезе по телеграфа с енергично искане за незабавно оттегляне на правителството. Лоялността на войските, командвани от подполк. Сава Муткуров, засили енергията на Стамболов .... Три дни по-късно Батенберг триумфално пристигна в София. Офицерите, участвали в бунта, емигрираха.
Неуверен в бъдещето си, Батенберг изпрати верноподаническа телеграма до руския император. На 1 септември императорът хладно отговори, че не може да одобри оставането му в "тъй зле изпатилата страна"  (съединила се и победила току-що в Сръбско-Българската война - бел. моя). Батенберг беше принуден да абдикира. Един ден преди да напусне страната, той назначи регентство в състав: Стефан Стамболов, Петко Каравелов и полк. Сава Муткуров. Фактически всевластен господар на положението стана Стамболов....
Засилването на репресиите на властта срещу русофилите беше съпроводена с решителните опити на Русия да ги подкрепи. В края на септември в София пристигна специалният императорски пратеник ген. Каулбарс (бивш вътрешен министър на България след първия преврат през 1881 г. - бел моя).  Неговата груба намеса в междупартийните борби бе използвана от властта за антируска пропаганда, а в Петербург като че ли бяха решили да подхранват непрекъснато тази пропаганда.
Два руски клипера бяха изпратени към българските черноморски брегове. Реакционната руска преса открито поставяше въпроса за окупация на България, за насилствено налагане на русофилско правителство в София.
... През ноември ген. Каулбарс, убедил се в провала на своята мисия, демонстративно напусна България. Последва скъсване на дипломатическите отношения между България и нейната освободителка за около девет години..."

Кратка история на България, 1983 г, написана от видни "русофоби" като Ал. Фол и Андрей Пантев, по време на управлението на още по-видния "русофоб" Т. Живков.

КОЙ организира и ВТОРИЯ преврат в новоосвободена България (9(21) август, 1886 г.)

"Външнополитическите успехи (Съединението и победата в Сръбско-Българската война - бел. моя) бяха постигнати в условията на бързо развиваща се вътрешнопартийна криза. Тя се подклаждаше и от решителното неодобрение от страна на царското (руското - бел. моя)  правителство  на начина, по който беше осъществена съединистката акция. В Петербург разглеждаха Батенберг като враг на руското влияние в България....
...Връзките и близостта на голяма част от българските офицери  с Русия стана първоначална основа  за техните действия против княза...
...Дори и едно несъмнено общонационално дело като Съединението беше критикувано в този план (българо-руските отношения - бел. моя). Либералите-Цанковисти в Северна България и "съединистите" от Южна България се обединиха върху основата на общите си виждания за Батенберг като главна пречка за подобряване на българо-руските отношения... (и) отстояваха схващането "България без Русия не може"...
...Противостояща, но непоследователна сила срещу това разнородно партийно образуване представляваше групата, изиграла значителна роля в съединисткото движение. Това бяха Захарий Стоянов, Димитър Петков, Димитър Ризов и присъединилият се по-късно д-р Васил Радославов....

... На 14 юни 1886 г. княз Батенберг прочете тронното си слово пред Народното събрание.То известяваше депутатите решението на правителството да приеме Съединението на Княжество България с Източна Румелия... В същото слово за пръв път не се споменаваше нищо за Русия. Русофилите остро реагираха, а царското (руското - бел. моя) правителство протестира срещу речта...

...Идеята за насилствено отстраняване на княза беше подкрепена и от руския военен аташе в България полковник В.В.Сахаров, с когото офицерите - детронатори влязоха в преки отношения...
... На 9 (21) август 1886 г, рано след полунощ, юнкерите от Военното училище и една дружина от Струмския полк заеха позиция пред двореца. Радко Димитриев и Груев принудиха княза да подпише следната предварително подготвена декларация:
"Понеже  българският народ и войската  намират, че моето по-нататъшно стоене на българския престол е вредно за страната, то аз се отказвам от престола, като обещавам, че не ще имам за него и занапред никакви претенции."
Батенберг напуска България по определения му от Бенедерев (български, а след 1887 г - руски генерал - бел. моя) маршрут за Русия..."

"Кратка история на България", изд. 1983 г, когато България е под управлението на видния "русофоб" Т. Живков, написана от авторски колектив, в който се отличават имената на "русофоби", като  Ал. Фол(тогава министър на просветата), Илчо Димитров (член на ЦК на БКП) и А. Пантев

Следва продължение. --->  http://istoriawypros.blogspot.bg/2015/03/blog-post_23.html

Кой е Кой? ето отговорът на Захарий Стоянов: http://chitanka.info/text/10048-kojy

Кой беше и против Съединението на България, а подлите англичани отново му мътеха водата...

"Кратка история на България", изд. 1983 г, когато България е под управлението на видния "русофоб" Т. Живков, написана от авторски колектив, в който се отличават имената на "русофоби", като  Ал. Фол(тогава министър на просветата), Илчо Димитров (член на ЦК на БКП) и А. Пантев:
"Веднага след Съединението последва значително раздвижване в европейската политика...
Руският император отказа да подкрепи Съединението главно поради антипатии към Батенберг и недоволство от тогавашния курс на българското правителство....
Англия, която търсеше реванш срещу руския успех в Афганистан през март 1885 г, намери за целесъобразно да подкрепи пловдивското дело, за да елиминира необходимостта от руска подкрепа. Солзбъри телеграфира в Цариград, че нарушението на Берлинския договор трябвало да бъде порицано, но че "следва да се има пред вид и желанието на местното население".
  Този "неочакван" ход на английската дипломация засили подозрението на руския император, че Съединението е насочено срещу руската политика на изток. Изпратената спешно българска делегация при него не смекчи гнева му. Дори преди тази визита той нареди на руските офицери в България, които посрещнаха с възторг Съединението  и вече оказваха помощ в укрепването на боеспособността на армията, да напуснат страната...В края на септември 1885 г. Англия, Франция и Италия поискаха конференция на посланическо ниво в Цариград, за да се разгледа създалото се положение. Австро-Унгария и Германия подкрепиха руското становище за незаконност на извършената акция и за възтановяване на статуквото...
На конференцията Русия, поддържана от Австро-Унгария и Германия, представи проект за специално устройство на Източна Румелия. Той по същество водеше до частично възстановяване на статуквото... В отговор на тази инициатива английското правителство постави незабавно искане за признаване на създалото се положение в интерес на реда и мира на балканите...
Това поведение на английската дипломация окуражи българското правителство, което чрез своите представители в Цариград, Букурещ и Белград твърдо отстояваше Съединението. И ако българското правителство успя с английска подкрепа да саботира решението на великите сили на Цариградската конференция, то неговите усилия за запазване на мира на Балканите останаха напразни... Поощрявана дипломатически и подкрепена финансово от Австро-Унгария, на 2 ноември 1885 г Сърбия внезапно обяви война на България......
...Останалите велики сили също следяха с интерес тази война. Англия очакваше по-нататъшното дискредитиране на руската политика на Балканите. Русия целеше личен конфликт между Александър и Милан. Австроунгария и Германия нямаха нищо против "двете славянски племена да си пуснат малко кръв". Фактически само Франция, обезпокоена от всякакви сътресения в Европа, беше против Сръбско-българската война."

Кой е Кой? Ето ви отговорът на Захари Стоянов:
http://chitanka.info/text/10048-kojy

КОЙ организира първия преврат в новата ни история (27.04.1881 г)

"...Този път князът и консерваторите можеха да разчитат и на пълното съдействие на войската. Военният министър - руският генерал Ернрот, бе застанал изцяло на тяхна страна.
На 27.04. 1881 г. княз Александър обяви с манифест намерението си да абдикира, ако Великото народно събрание не приеме  предложенията му за ликвидиране на безизходното положение в страната. Либералното правителство на Каравелов бе уволнено. Генерал Ернрот бе натоварен да състави ново правителство със задача да проведе избори за ВНС.
Незабавно се приложиха изключителни мерки, които трябваше да осигурят успех в изборите. Страната бе разделена на пет области, начело на които застанаха извънредни комисари - руски офицери. Към всеки комисар се учредяваха военни съдилища. Те съдеха за съпротива и неподчинение на властта и имаха право да налагат само два вида присъди: смърт или едномесечен затвор....
На 1 юли 1881 г. депутатите бяха свикани в Свищов. Техният мандат трая не повече от час. Толкова беше нужно, за да утвърдят - без разискване, но с овации, предложенията на княза...
... Търновската конституция бе отменена за седем години, а в действителност - завинаги, доколкото се предвиждаше изменението и след седемгодишния период. Бе установен режим на пълномощията...
... В Петербург бяха изненадани от неочакваният обрат на събитията. Ала поддръжката на преврата бе неизбежна..."

"Кратка история на България, 1983 г.

 Има и продължение, но тъй като е твърде дълго, казвам с две думи: Още същата година консерваторите и руските генерали се сблъскват заради строежа на една ЖП линия и участието на Австро-Унгария в него. За кратко консерваторите надделяват, но "КОЙ" е по-силен. В резултат - новo правителство, но в рамките на "режима на пълномощията", с премиер - руския генерал Леонид Соболев и вътрешен министър - руския генерал Александър Коулбарс;  Сътресенията продължават и все под диктовката на Кой.

Кой е Кой? Ето ви отговорът на Захари Стоянов:
http://chitanka.info/text/10048-kojy