- Ама че народ! Не си заслужава да си проливаш кръвта за него! Неблагодарен, тъп и т.н, и т.н.
Може би тези обвинения се чуваха по-често и затова, защото по време на нашето придвижване от Търново до Горна Студена се налагаше често да спираме в български села и следователно, по-често да се сблъскваме с българите. Поводите за стълкновения бяха дребни и във висша степен еднообразни. Неоказан достатъчно радушен прием от българите - тозчас се чува:
- Ето ти народец! Да пропаднат в дън земя всичките тия братушки!
Отговаря българинът на искането за зоб за конете, или за кокошка, с лаконичното "нема" - незабавно се разпространява:
- Турците знаеха как да се справят с тях! Много нежничим ние с тях, а виж, ако ги отупаме хубаво, тогава друга песен ще запеят! Не си струваше и да си помисляме да ги освобождаваме!
......................
Случвало ми се е да беседвам няколко пъти с българи за подобни стълкновения и не мога да не призная, че техните обяснения заслужават по-голямо внимание.
- Разбира се - разсъждаваха те - по-добре щеше да е, ако българите не даваха ни най-малък повод за подобни обвинения в неблагодарност, но влезте и в тяхното положение! Цялата придунавска България, срещу населението на която предимно се чуваха оплакванията, много бързо беше заета от руски войски. В заетата местност нямаше почти нито едно село, в което да не са пребивавали руски войници. Идват те за първи път - приемат ги добре: всичко дават, нищо не отказват. Тръгват си те, след известно време се появяват други - тях също приемат дружелюбно, макар и може би, с леко по-малка радушност; отново делят с тях благата си българите, но вече не чак толкова щедро. След вторите се явяват трети и т.н. Запасите не са кой знае какви, скоро се изтощават и често се случва от българите да се изискват всякакви провизии, които те наистина нямат. Наистина - признаваха си българите - случвало се е да скриваме някои наши блага, но и затова не трябва да ни вините строго. Много хора, раздавайки всичко, което могат да поделят, запазват за себе си за черни дни, за през зимата, някакви запаси, добре разбирайки, че иначе могат да се обрекат на гладна смърт. Налага се да помислят с какво ще хранят семействата си през цялата зима, с какво ще засеят полето, с какво ще си платят данъците, особено ако не вие, а турците дойдат да ги събират..."
Евгений Исакович Утин - "Писма от България", 1879 г.
Евгений Утин е руски юрист, писател, журналист, военен кореспондент в Руско-турската война (1877-1878).
