За тѣзи му прави прикаски народът го избра и го тури чорбаджия, но нашия приятел не се забави да покаже на работа че неговото правдолюбие било от корист и само за чузда смѣтка. Като доде ред за него да оправдае, това което проповѣдоваше, прѣди додѣ не бѣ станал чорбаджия, А! работата стана друга, той обърна колата. Годината си мина и прѣмина, а правдолюбецът чорбаджия, като тегли трънйе на своитѣ проповѣди, и че си струва и оглушки, ако би нѣкой отстрана да му ги подмѣтне. А! казва той, като са оговаря съм, за да може един чорбаджия да служи както трѣба на народът, трѣба да са застои на поста си и да провѣщей в градскйтѣ расправи, за да научи от дѣ да улавя и как да свършя сѣка една работа. И тѣзи свои сладки думи, нашата чорбадже..а (не може да се разчете; производно на чорбаджия), ги подслажда йоще повече със честы почерпки, я на по зѫбеститѣ пак и зефети и понаправва, като да ги залъгва да им неостава твѫрдѣ врѣме да си показват зѫбитѣ.
Както на другитѣ хора в нѣкой работи тъй и на чорбаджиитѣ густовитѣ сѫ различни, особенно в давиитѣ. Има едни че обичат дребни и кѫсички давийки, други обичат ѣдри, вишокосни давии, нашиът чорбоѣеджия пак е такваз пасмина дѣто густът му е на мекокоститѣ давии."
Петко Р.Славейков, в. Гайда, 25.04.1864 г.
