Раковски, за заточението на българските владици

"А българският въпрос от вероизповеден започна да става политически и живо да възбужда дипломатическото внимание на посланиците на великите сили в Цариград. Тука се бореха православие, католицизъм и протестантство!
Руският посланик трябваше да защити целостта на православието като едно отдавнашно изключително право на Русия и то с върховната свещеническа власт, в лицето на вселенския константинополски патриарх, както винаги е било неофициално и официално, а особено в Одринския договор с отоманската порта (1829). Френският посланик трябваше да подпомогне пропагандата в България, която не можеше да напредва, докато българските свещеноначалници стояха в Цариград и управляваха този народен въпрос заедно с изпратените от страна на народа представители и намиращите се в Цариград български търговци;
Така че и за единия, и за другия, заточението на българските свещеноначалници вършеше работа. От подплашването и отчайването на българите се очакваше или да престане борбата с патриаршията, или да се примирят като им се даде някакво право, за което се готвеха и проекти, или да приемат предлаганата уния, под покривалото на която се криеше католицизмът.
Английският посланик г-н Булвер имаше съвсем противоположна позиция по този въпрос. На него му вършеше работа да подпомогне исканията на българския народ и да подържа българските свещеноначалници, но се изискваше някакво сближение на българската църква с английската и нейните разклонения. Но такова нещо не беше лесно да се изпълни при такива обстоятелства.
При това състояние на нещата се издейства султанско ираде (указ) да се изпратят българските свещеноначалници в заточение."

Г.С.Раковски, в. "Будущност", бр.1, 08.03.1864 г.

Петко Р. Славейков, " Езикоученйето на Бѫлгаритѣ"

"...Знаенйето на езици ако и да е добро нѣщо, но то не е ученйе. Повечето от Европейскитѣ народи не учят други езици, освѣн своя си само, немат и нужда да учят други езици ; защото на своя си език намѣрват сичко що им трѣба по учебна чяст. Чюжди езици учят тѣзи народи, които сѫ по назад от други в' просвѣщенйето, каквото сѫ йоще Русцитѣ, Гѫрцитѣ, Власитѣ, Сѫрбитѣ ; защото каквото им трѣба сичко за изученйе немат го напѫлно во езика си. На слѣд много издирѣ, като вѫрвим ние, то са знае че имами нужда да знаеми едни кои-годе от Европейскитѣ езици, и като такѫв приет е вече Френския по всеобщото си употрѣбление ; прави това и Турския като език на правителствующия народ. Но най напрѣд нашия, като език народѣн трѣба ние добрѣ да изучами и наукитѣ на него да свършими, че тогаз, Трския и Френския, и то е доста. Тѣзи пак, които ще са занимават сѫс филологията, тѣ вече, като ищат, и като имат врѣме, нека си учят Славенски, Грѫцки че и Латински ако щѫт. Никога обаче за изучянйето на един, кой-да е странен език, не трѣба да са прѣнебрѣгва народния език, и наукитѣ.
Хиляди пыти по добро и по прѣдпочтително да знае челѣк науки, нежели десет Европейски Езици; защото не сѫ езицитѣ които просвѣщават и образуват челѣка но наукитѣ. Ние имаме в наше село един циганин, калайджiя, той отъ малѫк в странство по Цариград, по Влашко научил бѣ твьрдѣ турски, грьцки и Влашки; сега в послѣниата война, като го проваждаха мекереджия та слугувал на френцитѣ и на Ингилизитѣ, той научил доста добрѣ да говори френски и ингилишки. Но тоз чиляк без писмо, без наука, не е нищо друго пак, освѣн един циганин непросвѣтен, който нѣма понятйе от нищо по-високо знанйе и знанiето на езици не му служи за никаква работа; защото и само с циганкитѣ може да дѣха и да калайдисва сѫдоветѣ."

Петко Р. Славейков, " Езикоученйето на Бѫлгаритѣ", в. Гайда, бр. 8, 21.09.1863 г.

Из "Писма от България", Е.И.Утин. Откъс седми.

- Бихте ли желали да бъдете присъединени към Русия?
- Ако не може иначе, ние ще бъдем доволни.
- А ако може?
- Тогава, по-добре е самостоятелно съществуване под покровителството на Русия.
- Защо е по-добре? - любопитствах аз.
- Виждате ли, ние сме много привързани към Русия, но да бъдем присъединени към вас все пак би било неудобно. Ние сме народ все още слабо развит, трябва малко по малко да изработим свои порядки, необходимо ни е просто устройство. Ако попаднем под властта на Русия, вие ще започнете да прилагате спрямо нас вашите отдавна установени порядки, за които ние не сме готови. Могат да възникнат недоразумения, да ни считате за неспособни, недоразвити и може би нещата не биха потръгнали добре!
Аз отлично разбирах, че в тези думи има много недоизказано. Че друга мисъл се е загнездила в главата и не излиза само поради недостатъчна откровеност.
- Но защо мислите, че ще се отнасяме с вас отвисоко?
- Вижте - отговори ми българинът - щом искате да бъда откровен, ще Ви кажа, че и сега, когато още не е решен въпросът какво ще става с нас, вие се отнасяте с нас твърде строго.
- И в какво се изразява тази строгост?
- Например, в отношението на вашето управление към нас. Щом още сега то гледа на нас като на свои подчинени, крепостни, то какво би било, ако преминем под ваша власт? Обръщат се към нас остро, не искат да изслушат нито един българин. Който е негоден и само чува "вие сте недоразвит народ, не трябва да разсъждавате, когато ви казват нещо, вие сте длъжни да слушате и да сте благодарни!" Ние, разбира се, сме благодарни, но все пак по-добре знаем какво ни е нужно, а междувременно не смеем да го заявим. И не само губернаторът се отнася така. Неговият пример следват и други лица от гражданското управление. Ето защо ние предпочитаме да имаме свое управление. Ние добре познаваме своите нужди и потребности. А под предводителството на Русия ние искаме да бъдем. Бихме били доволни, ако ни се даде руски княз и у нас се установи такъв ред, като в Румъния или Сърбия.
Неволно ме поразяваше колко скоро стана непопулярно нашето гражданско управление сред българите и с каква бързина се разпространяваха различни разкази за губернатора на България...

Евгений Исакович Утин - "Писма от България", 1879 г.
Евгений Утин е руски юрист, писател, журналист, военен кореспондент в Руско-турската война (1877-1878).