"- Аз знам - казваше ми един от началниците на окръг, докато обхождахме неговите владения и спирахме в селата - че "братушките" не могат да ме търпят, но на мен ми е все едно. Това е такъв калпав народец, с който трябва да се работи строго. Сега те се боят от мен, защото знаят, че даром нищо няма да им опростя. Виновен - двадесет и пет нагайки*! Нека се боят!
- Чуйте - възразявах му аз - нагайката е много глупаво средство за придобиване благоразположението на българите.
- А аз бих Ви направил за седмица началник на каза̀**, та да видите дали може да се работи без нагайка: всеки ден щяхте да раздавате по двеста-триста. Вие не познавате българите. А що се отнася до тяхното разположение - Господ да им е на помощ, за какво ни е нужно то?
- Забравяте, че все пак сме дошли да ги освобождаваме! А Вие - с нагайката!
- Повярвайте ми, за тях най-доброто освобождение е нагайката!"
*Нагайка - къс, дебел камшик, съставен от къси кръгли кожени ленти, сплетени в плитка.
**Кааза̀ или каза̀ - административно-териториална единица в Османската империя.
Евгений Исакович Утин - "Писма от България", 1879 г.
Евгений Утин е руски юрист, писател, журналист, военен кореспондент в Руско-турската война (1877-1878).
Популярни публикации
- Из "Писма от България", Е.И.Утин. Откъс седми.
- С. Татищев, „Из прошлаго русской дипломатии“
- Кой беше и против Съединението на България, а подлите англичани отново му мътеха водата...
- Петко Р. Славейков, " Езикоученйето на Бѫлгаритѣ"
- Професоре, професорееее...
- Евгений Исакович Утин - "Писма от България", 1879 г.
- За руския мед
- Из "Писма от България", Е.И.Утин
- Раковски, за заточението на българските владици
- Отношението към българите на т.нар. "Гражданско управление" по време на Руско-турската война(1877-1878)