...Какъвъ интересъ за руский народъ, че на българский престолъ стоялъ не Батембергъ, а нѣкой-си Мингрели? Ще да сѫ подобри ли неговото рабско положение, че България станала русска губерния, че въ свѣта София служи литургия Московский митрополитъ, а не Шеюль-Ислямътъ? Лъжатъ руский човѣкъ полицейскитѣ публицисти, че България била узурпирана, че братушката билъ ограбенъ, че черкови и попове били поругани. А русский състрадателенъ човѣкъ, на когото всичката покѫщнина е само единъ кожухъ, който на сънъ не е виждалъ богатствата и благата на своятъ братушка, вѣрва и състрадава християнски. Нѣмалъ "простьтъ русский човѣкъ, трѣбало му Черно и Бѣло море да глѣда на широко и види далеко, прибавятъ полицейскитѣ патриоти. А малка ли е "Свята Русь"? Три години да вървешъ, пакъ край не можешъ се намѣри. И морета ѝ дал Господъ, и рѣки, и земи, и гори, и черкови, и манастири. Само едно нѣма русский човѣкъ: "воля" и "свобода". Той е лялъ кръвь, и за Хабсбургската династия, и за престола на Сардинский Кралъ, и срѣщу Мехмедъ-Али, и за Витлемската черкова, и за гѫжвата на авганский Емиръ, но думитѣ: "воля" и "свобода" не смѣе още да произнесе. Неговитѣ братия Българи се наказватъ, че поискали своето, че подали рѫка на братията си за съединение, когато въ сѫщото това време, мѣсото на русский човѣкъ се излага да се бие за вѣтърътъ, да присвоява чуждото и безполезно за него...

З. Стоянов, в. Свобода, бр. 28, 11.02.1887 г.