събота, 12 ноември 2016 г.

З. Стоянов - в. Свобода, бр. 28, 11.02.1887 г.

Войната е на дневенъ рѣдъ. За нейното близко избухвание се говори, и въ парламенти, и въ вѣстници, и между държавни мѫжие. Нѣщо повече. Надпреварятъ се цивилизованитѣ народи и тѣхнитѣ правителства единъ презъ други, кой по-напрѣдъ и кой по-много да увеличи своятъ воененъ бюджетъ и да започне въорѫжаванието.
...........
Кой вълнува свѣтътъ, кой бунтува мирнитѣ народи. Гдѣ хората сѫ аздисали да ся биятъ? Въ Россия ли, гладнитѣ и голи мужици, или въ Германия бездомнитѣ работници? За въ полза на цивилизацията и на прогреса ли се готви толкова желѣзо и огънь? Султан Орканъ ли заплашва християнский миръ съ своитѣ знамена отъ конска грива? Защо и за какво се готви тая касапница, въ която ще да лѣгнатъ милионъ невини хора?
На всички тие въпроси, отговоритѣ трѣба да се искатъ въ Петербургъ. Тамъ, а послѣ вече въ Парижъ и Берлинъ. Петербургъ днесь вълнува цѣлий европейски свѣтъ за кефъ, инатъ и нѣкакъвъ-си дивъ, непонятенъ каприсъ. Единици неколко въ тоя Петербургъ, съ татаровизантийски понятия за много въпроси и предмѣти, за тържеството на монаршаско слово и "национална честь", за въображаемо славянство и безсъдържатилно православие, искатъ да се колятъ и убиватъ не тѣ самитѣ, но слабитѣ и гладнитѣ.