Ярменцитѣ въ Россия (в. Свобода, бр. 30, 18.02.1887 г)

Единъ нашъ приятель отъ Тифлисъ ни пише следующето, съ дата 1 Февр. 1887:
"Г-н Делияновъ, Министръ на Народното Просвѣщение въ Россия е далъ заповѣдь до директоритѣ на Кавказскитѣ училища да запрѣтатъ преподаванието Катихизиса на ярменски язикъ на ученицитѣ отъ тая народность и които посѣщаватъ правителственнитѣ училища, като ги задължаватъ да научаватъ катихизиса на русский язикъ. Съгласно тая заповѣдя, Г-нъ Яновски, попечителя на Кавказкитѣ училища е уволнилъ и разгонилъ всичкитѣ ярменски попове, които сѫ преподавали катихизиса и е принудилъ ученицитѣ да го изучавать по русски. Тази мѣрка е произвела много тѣжко впечатление измежду живущитѣ в Россия Ярменци, които глѣдатъ съ просълзени очи и съкрушени сърдца, че на чадата имъ се отнѣма всяка възможность да се запознаятъ съ религията на прадѣдитѣ си."
Великодушното бащинско Русско правителство отдавна е исхвърлило Ярменскийтъ язикъ отъ училищата, въ които Ярменцитѣ пращатъ дѣцата си. Едно само исключение се допущаше - въ тия училища преподаваше се на тия дѣтца черковнийтъ катихизисъ на бащеннийтъ имъ язикъ, преподаванието на катихизисътъ се извършваше отъ бѣднитѣ Ярменски попове. Нещастните Ярменци; притѣжающи велика стара история и богата литература, при толкова загуба въ безнадѣждность, се радваха на тая великодушна бащинска привилегия, благодарение на нея, тѣ успяваха да се прикрьстятъ по бащинскийтъ си язикъ! Но богатийтъ, раскошнийтъ камчикъ и дипчикъ* не можаха да претърпятъ това послѣдне аганце у сиромахътъ Ярменецъ и ето, че Г-н Делияновъ, Министръ на просвѣщението издава неспорната си заповѣдь, - да се запрѣти преподаванието на Ярменскитѣ дѣтца катихизисътъ на Ярменски язикъ. Сиромаситѣ Ярменци изгубватъ и тая послѣдня привилегия, съ която приглъщаха сухитѣ си хапки.
Вѣротърпимостьта въ Россия е нула, а кой ще откаже, че въ тая свѣта земя, Свѣта Росия, всяко дѣло, всяка мисаль за отдѣлно състояние отъ онова, което камчикътъ и дипчикътъ немилостиво заповѣдатъ, е готова присѫда въ отровнитѣ мини Сибирски?
Ето до какви крайности отиватъ Русскитѣ просвѣтители.
Каква е облагата, която ни предлагатъ, днешнитѣ Букурешки комити отъ нахлуванието на Руситѣ въ отечеството ни? Хора, които днесь се обявяватъ за комити, единствено защото предадоха отечеството си, въ състояние ли сѫ да препорѫчватъ каква да е облага за него? Предатели сѫспособни да вьршатъ само предателски дѣла.

*дипчик - приклад на пушка

З. Стоянов - в. Свобода, бр. 28, 11.02.1887 г.

Войната е на дневенъ рѣдъ. За нейното близко избухвание се говори, и въ парламенти, и въ вѣстници, и между държавни мѫжие. Нѣщо повече. Надпреварятъ се цивилизованитѣ народи и тѣхнитѣ правителства единъ презъ други, кой по-напрѣдъ и кой по-много да увеличи своятъ воененъ бюджетъ и да започне въорѫжаванието.
...........
Кой вълнува свѣтътъ, кой бунтува мирнитѣ народи. Гдѣ хората сѫ аздисали да ся биятъ? Въ Россия ли, гладнитѣ и голи мужици, или въ Германия бездомнитѣ работници? За въ полза на цивилизацията и на прогреса ли се готви толкова желѣзо и огънь? Султан Орканъ ли заплашва християнский миръ съ своитѣ знамена отъ конска грива? Защо и за какво се готви тая касапница, въ която ще да лѣгнатъ милионъ невини хора?
На всички тие въпроси, отговоритѣ трѣба да се искатъ въ Петербургъ. Тамъ, а послѣ вече въ Парижъ и Берлинъ. Петербургъ днесь вълнува цѣлий европейски свѣтъ за кефъ, инатъ и нѣкакъвъ-си дивъ, непонятенъ каприсъ. Единици неколко въ тоя Петербургъ, съ татаровизантийски понятия за много въпроси и предмѣти, за тържеството на монаршаско слово и "национална честь", за въображаемо славянство и безсъдържатилно православие, искатъ да се колятъ и убиватъ не тѣ самитѣ, но слабитѣ и гладнитѣ.

За руския мед

"От един московскй вѣстник са научавями че въ Ходжа-бей поставили един кошяр да са бере Русскй мед за Българитѣ. - Като сладко нѣщо меда сѣкй го обичя, и ный вѣрвами че наштѣ Българи, като им са е вгорчила утробата от горчивитѣ Гръцки хапове може да им са ревни да си подсладят от чюжд мед; Но длъжни сми да им кажем че този мед е мьнав (басаралiя) и които ѣдѫт от него фаща ги дрисъка."
Петко Р. Славейков, в. Гайда, бр. 1, стр. 6, 15.06.1863 г.

С. Татищев, „Из прошлаго русской дипломатии“ (1890 г.)

"Можетъ ли потерпѣть Россія упроченіе въ центр Балканскаго полуострова такого порядка, при которомъ Болгарія преобразилась бы въ аванпостъ враждебныхъ намъ силъ средней Европы? Допустить это значило бы подписать полное отреченіе отъ нашихъ историческихъ правъ, отъ призваиія
нашего служить щитомъ православнаго Востока противъ хищныхъ посягательствъ Запада. Скажу болѣе: это значило бы подвергнуть близкой и грозной опасности государственное единство, цѣлость и независимость Россіи."
С. Татищев, „Из прошлаго русской дипломатии“ (1890 г.). (Може ли Русия да допусне такова укрепване в центъра на Балканския полуостров, при което България би се превърнала в аванпост на враждебните за нас сили в средна Европа? Да допуснем това, би значело да подпишем пълен отказ от нашите исторически права, от нашето призвание да служим като щит на православния изток срещу хищните посегателства на Запада. Нещо повече: това би означавало да подложим на близка и страшна опасност държавното единство, цялост и независимост на Русия.)
 
С. Татищев е руски дипломат, историк и публицист. По време на руско-турската война е ординарец на ген. Тотлебен. През възходящата си дипломатическа кариера е чиновник за особени поръчки при министрите на вътрешните работи граф Н. П. Игнатиев и Д. А. Толстой (1881-1883), а през 1898-1902 г. изпълнява длъжността на руски финансов агент в Лондон.

С. Татищев, „Из прошлаго русской дипломатии“

"Все, что было сдѣлано Россіею для Болгаріи, должно быть раздѣлано. Цѣлью нашихъ усилій должна быть не „цѣлокупная" Болгарія, а раздѣлъ даже нынѣшняго княжества между сосѣдями его: румынами, сербами и греками, за исключеніемъ ши­рокой полосы вдоль Чернаго моря, которую Россія можетъ искать оставить за собой. Словомъ, мы въ прав поступить съ Болгаріей, измѣнившею намъ и передавшеюся на сторону на­шихъ противниковъ, какъ поступили съ Польшею, расчленить, раздавить ее, стереть съ лица земли, въ назиданіе всѣмъ прочимъ племенамъ, населяющимъ Востокъ, въ доказательство того, что позорный и бѣдственный конецъ ждетъ всякій славянскій народъ, что дерзнетъ поднять руку на великую Россію."
С. Татищев, „Из прошлаго русской дипломатии“ (1890 г.).
С. Татищев е руски дипломат, историк и публицист. По време на руско-турската война е ординарец на ген. Тотлебен. През възходящата си дипломатическа кариера е чиновник за особени поръчки при министрите на вътрешните работи граф Н. П. Игнатиев и Д. А. Толстой (1881-1883), а през 1898-1902 г. изпълнява длъжността на руски финансов агент в Лондон.

 За тези, които се затрудняват с превода: "Всичко, направено от Русия за България, трябва да бъде развалено. Целта на нашите усилия трябва да бъде не "целокупна България", а даже - подялба на сегашното княжество между съседите му - румънците, сърбите и гърците, с изключение на широка ивица покрай Черно море, която Русия може да се стреми да остави за себе си. Всъщност, ние сме в правото си да постъпим с България, която ни измени и премина на страната на нашите противници, както постъпихме с Полша - да я разчленим, да я изтрием от лицето на земята, за назидание на всички останали племена, населяващи Изтока, като доказателство за това, че позорен и бедствен край чака всеки славянски народ, който дръзне да вдигне ръка срещу великата Русия."