Продължение на http://istoriawypros.blogspot.bg/2015/05/blog-post.html
(Кой отново "помага" на България, а Англия пак му се пречка.)
"От февруари 1890 г. българското правителство започна предпазлива офанзива за извоюване на улеснения за църковно-образователна дейност в Македония.... Най-силният аргумент бе заплахата за отхвърляне на васалитета, за обявяване на независимост. Сравнително самостоятелният, често пъти осъждан от всички велики сили курс на Стамболовия кабинет превърна този въпрос от вестникарска тема в реална възможност, която можеше да доведе общобалканска верижна криза...
Стамболов създаваше впечатление, че ще спре агитацията, срещу по-малка отстъпка - възстановяването на някои български културно-религиозни институции в Македония. През юни 1890 г. правителството изпрати нота до султана с копие до великите сили. В нея се искаше назначаване на двама български владици. Искаше се и признаването на Фердинанд. Руското правителство протестира. Водена от своя принципен стремеж да не поощрява националната консолидация на Балканите, австро-унгарската дипломация също не одобри постъпката на София. Англия обаче чрез своя влиятелен посланик в Цариград Уайт изцяло възприе българското становище. Портата даде своето съгласие за назначаването на български владици в Скопската и Охридската епархия...
В средата на 1892 г. в столиците на Сърбия и Гърция се обсъждаше възможността за сключването на съюз, който да се основава на "идеята, че в Македония живеят само сърби и гърци. В противоположност на сръбско-гръцката пропаганда английската преса излезе със серия от статии от своите кореспонденти на Балканите, които доказваха посредством личните си впечатления, че политиката на Стамболов има морално потвърждение в етническата характеристика на македонските вилаети. Българското правителство явно печелеше позиции в международния живот..."
"Кратка история на България", 1983-та г. написана от видни "русофоби" като Ал. Фол и
Андрей Пантев, по време на управлението на още по-видния "русофоб" Т.
Живков.
Кой е "кой"? Ето отговорът на З. Стоянов: http://chitanka.info/text/10048-kojy
