Продължение на http://istoriawypros.blogspot.com/2015/05/blog-post.html
"Нарушавайки редица граждански права, правителството направи опити за вътрешна национална и стопанска консолидация, за да изведа страната от икономическия застой, политическата криза и дипломатическата изолация
............................................
Вълните на политическите преследвания (потушаването на русофилските бунтове - бел. моя) и неблагоприятните международни позиции (неблагоразположението на руския император - бел. моя) бяха съпроводени с поставяне на трайните основи на българската държавност. Стефан Стамболов активизира усилията за икономическа независимост от външния свят. Една след друга се създаваха национални институции в областта на образованието, културата, съобщенията, здравеопазването, общинското управление, урбанизацията и др.
През 1887 г. Народното събрание прие "Законопроект за сключване търговски договори на княжеството с всички държави, които биха пожелали това" въпреки енергичните протести на Турция. Това представляваше дързост не само срещу нея, но и спрямо силите, подписали Берлинския договор, тъй като неговите клаузи забраняваха на България да осъществява самостоятелни правно-търговски контакти с друга държава без консултация с османското правителство.
След дълги дипломатически усилия през 1889 г. Англия, а по-късно и Германия, Франция, Швейцария, Белгия, Австро-Унгария сключиха преки стопански спогодби с България, която според международното право продължаваше да е зависима от Турция.
.....................................
Още с встъпването си във власт през август 1887 г. Стамболов издаде циркулярно нареждане за прокарването на междуселските пътища и свързването им с околийските центрове. На следващата година беше приет проектът за мрежата от държавните шосета на България - артериите, по които трябваше да пулсира стопанският живот на България.
През 1888 г. министър-председателят внесе в НС втория си план за транспортно развитие на държавата - Закона за железопътната мрежа на княжеството. Правителството се натоварваше да изгради линиите Ямбол-Бургас, Каспичан- Търново, Плевен-София-Кюстендил, както и да свърже тези линии с Варненското пристанище. През юли 1888 г. беше тържествено открита жп-линията Цариброд-София-Вакарел. Дванадесет дни по-късно държавата национализира отсечката Вакарел-Белово, въпреки енергичните протести на Австро-Унгария и Турция. Линията Белово-Цариброд беше открита през октомври 1888 г. Две години по-късно започна строежът на линията Ямбол-Бургас. През 1893 г. се откри линията София-Радомир. Беше изплатена окончателно и сумата на английските акционери по покупката на линията Русе-Варна.
Разширяваха се и се благоустрояваха София, Търново, Шумен, Пловдив и други градове. Бяха изплатени някои финансови задължения по силата на Берлинския договор..."
"Кратка история на България", 1983-та г. написана от видни "русофоби" като Ал. Фол и
Андрей Пантев, по време на управлението на още по-видния "русофоб" Т.
Живков.
Кой е "кой"? Ето отговорът на З. Стоянов: http://chitanka.info/text/10048-kojy
